In love with my nanny | Влюбен в бавачката си |

Запознанството

Гледната точка на Лео :

Днес е шибания първи учебен ден. От 11 години на една и съща дата се случват едни и същи глупости.

Облякох това :

И слезнах да закуся. Баща ми беше в трапезарията и ме подхвана с някакви приказки и наскои как да се държа :

- Лео, да не забравиш да подариш роза на госпожата по музика, все пак ти е класна.

- Баща ми, 11 клас съм. Престани вече.

- Това е уважение бе Лео. О и да не забравя, че след 2 дни заминаваме за Италия.

- Най-накрая. - въздъхнах аз.

- Ще дойдеш ли с нас или искаш бвачка?

- Нито едното. Ще си стоя сам. Става ли?

- Окей значи бавачка. Айде тръгвай, мъжки и да купиш цвете на госпожата, за да може и тая година да се разправя с учителите да ти пишат хубави оценки. - каза баща ми и дори не се напрегнах да го послушам, а просто се качих в колата ми.

След училище :

Оффф поредния загубен ден.
Никво цвете не ѝ подарих на класната и тя честно казано се ядоса. Ама все пак всички знаят , че съм от фамилията Смит и имат едно на ум за мен.
Та да... В паралелката отново сме само 3 момчета и всичко останало е женско.

В момента си седя в хола и гледам някво реалити :

Чакам наще да си дойдат, за да се опитам да им обесеня, че нормалните 16 годишни нямат бавачки.

Точно си го помислих и на вратата се звънна. Бях само по боксерки, но отидох  да отворя. Не бяха наще, а тази азиатка, която не бях виждал преди.

- Как да ви помогна? - попитах я аз учтиво.

- Ами тук съм за интервюто. - каза тя притеснено и погледна в земята.

- Интервю? - очудих се аз.

- Да, за бавачка.

- Ааа вярно просто изключих. Ами влезте, влезте. - поканих я, защото ми се стори симпатична. Тя пристъпи плахо напред и започна да оглежда къщата. Мисля, че беше много объркана и не знаеше какво става.

Седнахме на дивана един срещу друг и се наложи да ме погледне в очите.

- А вие няма ли да си облечете нещо? - пита ме тя.

- Чаках да стане проблем . - усмихнах ѝ се и си сложих тениска на Champions.

- А... Започваме ли интервюто или? - каза притеснено тя.

- О чакаме баща ми да дойде. Той ще те интервюира. - казах аз и си изкарах телефона, за да пиша на смотания ми баща да се прибира по-бързо.

- Значи ти си...

- Леон. Да колкото и да не ти се вярва ще гледаш мен.

- Чакай... На колко си? 20 ?- сепна се тя.

- Искаше ми се, но съм само на 16 .

- Пак е добре. Мислех, че си по-голям от мен и щях да зе гръмна. - въздъхна тя и се облегна назад

- Ами ти на колко си?

- 18. - засрами се тя и погледна надолу.

- Готино ли е да си пълнолетна?

- Мисля, че да... А баща ти къде е, защото много бързам.

- Предполагам до 5 минути ще е тука така, че може да се качим в стаята ми и да го изчакаме там? - предложих ѝ аз, а тя поклати несигурно глава и тръгнахме към стаята ми (която беше на 2 етаж) .

Hey hora🖐🏼 eto vi purvata glava. Kakvo mislite za duljinata na glavite? Da go sukratq li malko ili da si ostane taka? Naistina vasheto mnenie e vajno.
{+VESELA KOLEDA❤ moje da vi napravq podaryk i utre da kacha oshte 2 glavi, no ne obeshtavam nishto}