Глава 1

154 16 1
                                                  

- Трето лице -

Беше един прекрасен ден в къщата на Едд. Птичките пеят, Том свири на Сюзън, Едд пие кола, а Мат стои в стаята си с огледала. На окото му бе останал малък, но незабележим белег от удара на сегашният им враг - Торд. Сега всички познават Червеният лидер като, уличен бандит, загубил работата си поради недостиг на приходи.

- Торд -

Червената армия се разпадна, а Пол и Пат се оказаха в затвора. Нямаше как да ги освободя, а и ако някой ме види ще отида при тях.

Минавах покрай къщата на Едд. Колко ли бяха щастливи без мен?

По едно време чух глас зад себе си.

-Извинете, знаете ли къде се намира супермаркета, понеже са го преместили? - о, не... Познавах този глас - това беше Едд. Не исках да отговарям, защото знаех, че акцентът ми ще ме издаде.

-Сър, добре ли сте? - Едд погледна странно, зад гърба ми - чакай малко, познавам това червено навсякъде! - Едд дръпна качулката ми и рогата (или каквото са там) изкочиха.

-Торд! - Едд каза, явно шокиран.

-Здравей, Едд... - казах и се обърнах.

-Т-ти не беше ли умрял?

-Разбира се, че не. Е има нещо различно тук там - вдигнах дясната си ръка.

-Не мога да ти простя, просто така на улицата, но явно не се чувстваш добре - каза той.

-Честно казано нямам къде да спя и...

-Искаш да се върнеш при нас, нали? - Едд ме прекъсна.

-Ако може...

-Добре, ще ти дам втори шанс! - каза Едд и ме дръпна към къщата си.

-Чакай! Знаеш ли къде е супермаркета? - веднага се върна на старата тема.

-След две пресечки - на ъгъла - казах и стоях, чакайки го.

След известно време го видях с много кола в ръцете му.

-Може да ми помогнеш и да вземеш част от това - пробута , колата си в лицето ми.

-Няма проблем... - боже господи, колко кола пие този човек на ден?

-Хей хора познайте кой е вкъщи! - каза Едд с усмивка. Нито Мат нито Том не се обърнаха и просто казаха "Ти".

-Не, глупчовци такива!

Том като че ли промени изражението си в супер шокирано, без да се обръща.

-Загубеняк - каза и погледна към мен - Едд, какви са тези глупости и защо носиш мъртвец в дома ни! - Том съвсем се ядоса.

-Не е мъртвец, да си взимал уроци по стреляне с харпун.

-Няма такива.

-Извинете, аз още съм тук - намесих се.

-Кой си ти? - Мат погледна към мен.

-Мат... Аз не счупих ли пистолета за триене на памет?

-Какъв пистолет? - Мат ме погледна все едно съм изтърсил някаква глупост.

-Забрави... Едд ще мога ли да живея при вас... Обещавам, че няма да нараня никой! - заклех се. 

-Разбира се!

-Едд, той се опита да ни убие! Какво очакваш от него? Да постави атомна бомба под общежитието и чак след като гръмне ли да решиш? - Том изсумтя.

-Преиграваш, Том! - Едд възкликна.

-Е ще спя ли или не?

-Еми имаме резервен матрак, но стаята на Мат е пълна, както и моята.

-Не се притеснявай ще спя на дивана! - казах.

-Няма да те оставя така! В стаята на Том има достатъчно място на пода, за да се събере един матрак!

-Едд ти идиот ли си? - Том веднага се ядоса.

-Стига, Том! - не съм му дал цялата ти стая или нещо такова!

-Добре, защото нямам намерение да ходя на улицата.

Ами аз нямам нищо за казване... Историйка йей! До скоро, мои верни читатели! ♡

TomTord (BG Fanfiction)Where stories live. Discover now