Джено и семейството му се местят в къща в провинцията. Малкото момче се чуди дали ще си намери нови приятели на това място.
Не след дълго той среща момче, което е пълна негова противоположност. С времето стават по-близки от кръвни братя и заедно се...
Изправи се, но веднага съжали за това. Болката в кръста му се разпростря из тялото му и той изохка. Стана внимателно от леглото и потърси боксерките си из хвърлените на земята дрехи. Намери ги и ги обу, след това се насочи към гардероба на Джено, хващайки първата тениска, която видя. Облече я и се усмихна на факта, че му беше голяма. Излезе от стаята и слезе на долния етаж, воден от приятната миризма. Надникна в кухнята и видя Джено, който готвеше, а сърцето му заби лудо в гърдите.
- Добро утро - поздрави той и влезе вътре, разрошвайки и без това рошавата си коса.
Джено се обърна към него и лицето му веднага грейна.
- Добро утро - усмихна се той и изключи котлона, тръгвайки към него. - Рано е, защо си станал?
- Нямаше те - сви рамене той.
Джено го прегърна и целуна врата му, полюшвайки го леко.
- Ти отдавна ли си буден? - попита Ронджун.
- Близо час. Родителите ми се обадиха и не исках да те будя.
- Разбирам. Мирише прекрасно, какво правиш? - той опита да надникне над рамото му.
- Гладен ли си?
Ронджун кимна, а очичките му светнаха. Джено се отдели от него и отиде отново до котлона, а Ронджун седна на един от столовете и изпъшка.
- Какво има? - притесни се Джено и го погледна.
- Нищо - той метна с ръка.
- Не е нищо. Боли ли те? - чернокосия се върна при него и приклекна, оглеждайки го разтревожено.
- Стига, Джено, не е кой знае какво.
- Но...
Ронджун хвана лицето му в шепите си и го целуна, за да млъкне.
- Казах, че не е нищо. Ще се оправя - увери го той.
- Съжалявам. Може би прекалих. Извинявай наистина.
- Престани - Ронджун смръщи вежди. - Не си прекалил.
Лицето на Джено почервеня и той сведе поглед. Ронджун повдигна главата му и се усмихна леко, целувайки го отново.
- Гладен съм - напомни той, щом се отделиха, с което го накара да се засмее.
Джено бе направил пържени филийки и сложи една чиния пред Ронджун, вадейки ягодово сладко от хладилника. Дребното момче омете всичко за отрицателно време и Джено се изненада на апетита му.
- Какво ще правим сега? - попита Ронджун, когато приключиха с яденето.
- Мислех си да останем тук, да си пуснем филм и да седим на дивана цял ден. Как ти звучи?
Ронджун кимна, съгласявайки се.
- Страхотно. Но аз ще избера филма! - предупреди той.
- Давай.
Дребното момче изчита в стаята му и грабна лаптопа на Джено, връщайки се долу. Седна на дивана и затърси из интернет, докато Джено привърши с чиниите.
- Избра ли? - той дойде при него.
- Да.
- Знаеш ли - поде Джено, - тениската ми ти седи чудесно.
- И аз така мисля - ухили се Ронджун и погледна надолу към дрехата. - Ще ми я заемеш ли?
Oups ! Cette image n'est pas conforme à nos directives de contenu. Afin de continuer la publication, veuillez la retirer ou télécharger une autre image.
