2

1.4K 86 7

Часовете свършиха, но не помнех нищо от уроците които ни бяха предали, а записките ми бяха разбъркани. Прибрах се и легнах на леглото, а в мислите ми се въртеше срещата ни с Алекс...
Цял следобед лежах на леглото мислейки за него. Роуз стегни се. Съблякох дрехите и си взех душ, а после облякох широка тениска и извадих учебниците.
-Хайде Роуз- казах си и започнах със уроците.
Г.Т.Алекс
-Тук ще поставим асансьорът- обясних посочвайки макетът- А там кафето?
-Господин Смит, паркингът колко местен ще е?
-Ще го уточним в последствие.
-Търгът за фирмите ще се проведе в събота в Маями.
-Тогава резервирай хотел и ми прати документите- казах и по дяволите, забравих да взема телефонът на мъничето.-Това е. Хайде на работа.- казах и всички напуснаха кабинетът ми, а аз се загледах през прозорецът...
Г.Т.Роуз.
-Глупава Роуз няма да го видиш отново.-измрънках си докато последния час минаваше бавно и мъчително. Звънецът би, Ани щяха да излизат, а аз щях да се прибера. Мама щеше да вземе Пат и пак бях свободна. Сложих тетрадката в раницата и тръгнах към изходът. -Глупава Роуз. Аз съм много глупава.- говорех си излизайки от дворът. Някой беше спрял точно пред вратата. Голям умник е.
-Малката скачай в колата- чух познат глас. Сигурно беше въображението ми.-Хайде или си промени мнението- и се завъртях за да се убедя че това не е той, но беше. Слезе от колата и ми отвори вратата.
-Мислех, че няма да те видя пак.- изчервих се.
-Мъниче мислиш глупави неща. Качи се в колата, хайде- и се качих.-Къде искаш да отидем?
-Не знам, няма значение.
-Добре тогава- и потеглихме. След около половин час спряхме на някакъв хилм, беше извън градът и беше красив. Излязох от колата и се загледах в пейзажът пред мен.
-Красиво е, като в книгите.-бях като омагьосана.
-Не бих се изразих никога така. Нямам въображение.
-Но си архитект, а там ти трябва креативност, тъй че грешиш- обясних му и го погледнах.
-Как е братчето ти?
-Добре. Снощи го приспах трудно, но стана.
-Искам да ти кажа толкова много неща, но ме е страх да не те уплаша.-каза тихо и ме погали по бузата.
-Снощи си мислех за теб.- признах и се изчервих.
-И аз за теб. Вчера забравих да ти поискам номерът. Ще ми го дадеш ли?
-Мхм.
-Сладка си докато се изчервяваш.- и се изчервих пак, но близостта с него ми допадаше.
-Не ми говори така.
-Защо не?
-Не съм свикнала мъж и то истински мъж да ми говори така.
-Значи не си имала гадже?- попита тихо.
-Не, никога. - изчервих се. Още затварях очи на онези сцени от филмите.
-Имала ли си първа целувка,
-Не.- поклатих глава и се изчервих.
-Къде искаш да се видим пак?
-Не знам.
-Кога?
-Утре не мога, ще гледам Пат.
-Добре.- и ме прегърна. Чувствах се толкова малка в прекръдките му.-Как минаха часовете?
-Обикновенно.Разкажи ми за теб.- помолих го и положих глава на гърдите му.
-Живея сам, обичам работата си, нашите...починаха когато бях на 12, завърших местното училище, нямам братя и сестри.Питай ме каквото искаш?
-Любим цвят?
-Тъмно син, твоят?
-Зелен и розов. Как е пълното ти име?
-Алекс Стюарт, твоето?
-Роуз Джонсън.
-Красиво име за красиво момиче- и се изчервих-Имаш ли вечерен час?
-Не.- усмихнах се и вдишах ароматът му.
-Да знаеш носи ми се славата на лошо момче- каза и се изкикотих.
-Защо?
-Не знам.Разкажи ми нещо ти?
-Обичам да чета, не обичам купоните, не пия, обичам да оставам сама и да мисля за бъдещето си. Пат е най-важното нещо в животът ми.- казах тихо.
-Баща ти липсва ли ти?
-Не, дори не го обичам.- изхлипах тихичко.
-Шш, извинявай.
-Няма нищо.
-Не плачи малчо- помоли ме и избърса сълзите ми, а после ме притисна към себе.
-Малко е странно.
-Кое?
-Това с нас.
-Знам.- и настъпи тишина-Ще я караме бавно.
-Благодаря ти.- усмихнах му се.-Ти си красив мъж.
-И ти си красива, не си връзвай косата- скара ми се и махна ластикът ми-И си секси, и....невинна- и се изчервих.
-Спри моля те.
-Извинявай малката. Ще се постарая да избягвам тази деликатна тема за теб.-и ме притисна към себе си, а слънцето залязваше вече.
-Може ли да се прибираме,
-Може ли да те оставя пред вас?
-Може.
-Хайде тогава-и целуна челото ми. Беше ново за мен, но хубаво. Изпрати ме до вратата и я отвори, а аз се качих. Миг по- късно и той се качи и ми се усмихна.
-Как ти е телефонът?- попитах вадейки моят от чантата.
-Дай да го напиша- и му подадох телефонът си-Наистина е сладък.
-Благодаря.
-Готово. Къде живееш?- попита и запали двигателят.
-На 3то авеню до магазинът.
-Във ниския блок?
-Мхм. На втория етаж, а моята стая е точно до дървото.
-Значи ще мога да се качвам по дървото
-Защо?
-За да спя при теб- и се изчервих-Упс забравих, ще бъде нашето правило за деликатната тема.- и се изкикотих, а той потегли....

⭐⭐⭐❤

Just a love storyRead this story for FREE!