1.

2.3K 106 12

-Роуз, довечера ще закъснея, ще взема и Пат- извика мама от коридора.
-Добре мамо.
-Няма ли да тръгваш?
-Да си оправя чантата и тръгвам.- обясних взимайки няколко тетрадки.
-Како чао.
-Чао принце- усмихнах му се-Ела да закопчая якето- извиках и клекнах, а той застана пред мен- Да слушаш учителката в детската.
-А ти твоята.
-Слушам принце.- и целунах челото му.-Готов си
-Чао како- целуна бузатА ми, а после взе раничката си и изтича при мама излизайки през вратата...
-Хайде Ани, биологията ни зове- измрънках дърпайки най- добрата си приятелка.-Бил остави Ани, моля те.
-Чао, любовче- каза и я целуна, а тя се изкикоти.
-До после скъпи.- целуна го и тръгнахме към кабинета по биология.

-Ти нямаш ли си някого Роузи!- попита ме докато вървяхме

-Имам, казва се Пат и е най-сладкото момче на света- изкикотих се- Даже днес  ме целуна по бузата.

-Стига де, знаеш за какво говоря.- и ме побутна

-Нямам, а и в училище, знаеш....вие с Бил сте странно изключение, мисля че ви се получи, защото вашите са приятелски семейства.

-Тук си права, къде ще седнем?

-Там където си седим- изкикотих с и заехме местата ти.

Ако се питате как изглеждам, имам дълга каафява коса, сини очи, слабичка и средна на ръст. Училището ми се отдаваше защото нямах избор, трябваше да завърша и да си намеря работа, за да помагам на мама. Бях наясно, че Пат  расте и иска неща, нови играчки, дрешки, по-късно тренировки , а ние трябваше да му ги осигурим, все пак той не е виновен за това, че татко ни заряза заради по-млада жена.

-Ще те чакаме с Бил и Хана в кафето- каза ми Ани и тръгна към кафето, а аз се отбих в тоалетните. Бях облякла тениска с деколте и впити дънки. Оправих се итръгнах към кафето. След училище щях да си подредя стаята и да уча. Трябваше да прегледам университетите и да подредя дрешките на Пат. Докато обмислях плановете за след часовете без да искам се бутнах в някого и изпуснах всичките си учебници.

-Съжалявам- извиних се и започнах да си събирам учебниците. Бях сигурна, че е някой от по-долния глас. Правеха го нарочно с цел да ни заговорят.

-Аз....не те видях малката- чух и чакай, защо ме нарече малката? Погледнах го и мъж с бръсната глава ми се усмихваше. Не беше никой от учителите ни нито от съучениците ни. Беше с костюм и вратовръзка.

Just a love storyRead this story for FREE!