I need you - ➹ Yoonmin ➹

6

Не ми беше трудно да разбера името на момчето, тъй като щом приключи тренировката чернокосия се приближи до мен, а аз успях да видя какво пишеше на гърба на тениската му. Защо Техьонг не е забелязал това? Понякога е дори по-разсеян от мен.

- Хей Куки, имаш ли планове? – някой подвикна на чернокосия, а аз трябваше да бъда бърз и да ги изпреваря, за да не оставам и минута повече на това място.

- Джимин каза, че ще бъде тук след... пет минути. Да, точно така. Разбрахме се да се видим в четири. – момчето отговори, но това, което привлече вниманието ми беше споменаването на Джимин. За онзи Джимин ли става въпрос? Момчето, с което трябва да преспя?

- Жалко. Щях да ти предложа да отидем в новото кафене отсреща. – блондина сякаш беше тъжен.

- Някой друг път?

- Определено!

Желанието да се разкарам от терена вече се бе изпарило, тъй като сега може би беше единствената ми възможност да се запозная с този Джимин по нормален начин. Трябваше да изчакам Чонгкук да излезе от съблекалните, за да го проследя до мястото, където ще се среща с Джимин. Проклет да е Джаксън и тъпите му предизвикателства!

- Там съм след две минути. О, добре... няма проблем, ще изчакам. – Чонгкук вървеше и говореше по телефона, а аз го следвах. Почти щях да се сблъскам с него, когато той спря пред входа на училището. Чудесно. Точно тук ли трябва да бъде тъпата им среща? Само смотаняци биха се уговаряли да се чакат пред училище.

- Познаваме ли се? – Чонгкук изведнъж се обърна към мен и попита. Мамка му! Не трябваше да изглеждам толкова подозрителен.

- Всъщност не, но веднага можем да променим това. Аз съм Юнги. – казах и подадох ръка към него. Мразя да се запознавам с разни хора, но явно сега трябва, ако искам да достигна и до Джимин.

- Чонгкук. – момчето се усмихна по най-сладкия възможен начин, който всъщност ме подразни. – Трябва да се запознаеш с приятеля ми Джимин. Той, хм... няма много познати.

Не се и съмнявам.

- И няма да имаш нищо против да изчакам с теб? – повдигнах вежди. Еха, не знаех, че ще стане толкова лесно. Обикновено хората, които си следил до определено място не се оказват толкова дружелюбни както Чонгкук.

- Не, а и обичам да се запознавам с нови хора. Учиш тук, нали? – попита и погледна към преметнатата ми през рамо раница.

- Всъщност да. Предпоследна година. – отвърнах.

- Остават ми още две. Втори курс съм. – каза без да съм го питал. Техьонг ще откачи, когато разбере, че съм говорил с него. – Хей, ти не беше ли на тренировката преди малко?

- Ами аз... - не исках да си признавам, че съм бил там, тъй като имаше още няколко момчета освен мен, а имаше и вероятност Чонгкук да не ме е забелязал. – Хей, това не е ли приятеля ти?

Исках да му отвлека вниманието и така и стана.

- Джимини! – чернокосия буквално се хвърли отгоре му щом го видя. Искаше ми се да го издърпам от него и да заявя, че съм тук само заради проклетото предизвикателство. Но някак си не исках да им разваля сладникавия момент.