Не знам. // I don't know.

Chapter 3

-Дабин, това е тя.

г.т. Джу

Излязох от къщата и си извиках такси. Когато дойде се качих и извадих телефона си. Изведнъж се сетих за Мино. Веднага го набрах и сложих телефона на ухото си. Не вдигна. Набрах го отново.

-М, ало. - най-сетне.

-Къде си?

-Кой е?

-Идиот, Джу е.

-А.. Ами.. Не знам..

-Как така не знаеш? Стани и провери.

-Правя го. - чух звук от отваряне на врата и нечий глас.

-Ти какво правиш тук?

-Никаква идея, хьонг.

-Кой е? - попитах.

-Джебум.

-Значи си още у тях. Искаш ли да се видим?

-Разбира се. Къде?

-В парка до вас.

-Окей. Ще те взема след половин час.

-Супер. - затворих бързо телефона и платих на човека, понеже беше спрял пред нас и чакаше да сляза. - Довиждане. - отключих входната врата и на пръсти се вмъкнах в стаята си. Дали Джисук спеше? Погледнах часовника си. Беше почти десет. Включих телефона си да се зарежда, след това си взех си душ, пооправих косата си, гримирах се и се облякох. Изключих телефона си от зарядното и излязох от стаята си, тръгвайки надолу по стъпалата.

-Къде беше цяла нощ? - до болка познатия глас на ДжиЮ ме стресна и веднага се обърнах към нея.

-Никъде.

-Кажи, кажи. Изчезна с Мино някъде. Да няма нещо..

-Яя, Джисук! - пернах я по ръката. - Луда ли си? - тя се изсмя тихо и отново придоби сериозен вид.

-Къде отиваш сега? - мразя да ме контролира. Това, че е с две години по-голяма не и дава никакво право.

-Излизам с Мино. - тръгнах надолу.

-Ето! Аз като казвам нещо! - обух се и отворих вратата.

-Чао, Джисук. - излязох и затворих след мен. Мино ме чакаше отпред. Усмихнах се, качих се и сложих колана си.

-Днес е доста топло, не мислиш ли? - погледнах Мино.

-Алкохола да не те държи още? - попитах, а той се засмя и потегли.

-Просто е по-топло в сравнение с другите дни.

-Но все още е зима.