-Тук е пълно с алкохол, а ти искаш вода. - двамата се засмяха, а аз все още не можех да доумея нищо. Кой беше този? Изведнъж той се обърна към мен и зениците ми се разшириха.
-КРИСТЧЪН. - извиках и заобиколих плота, мятайки се на врата му.
-Джу? Чакай, какво..
-Какво? - пуснах го и го погледнах.
-Какво правиш тук?
-Ти какво правиш тук? Нали пътува за Сидни?
-Ами.. Всъщност пътувах за Сеул. Но майка ти ми каза да не ти казвам, защото си щяла да искаш да дойдеш с мен. - извъртях очи.
-В крайна сметка дойдох година и половина по-късно.
-Значи си тук вече две години? И не си ми казала?
-А, не ми прехвърляй вината, господинчо. Не аз те лъгах три години и половина. - той замълча и ме прегърна.
-Много ми липсваше, дребна.
-И ти на мен. - на кратко, Кристчън ми беше бавачка. Но не бавачка, като бавачка, ами.. Кого заблуждавам.. Когато бях на 11, нашите ходеха много често на конференции по три, четири дена и оставах сама у нас. И понеже с Кристчън имаме четири години и половина разлика и той също е кореец, тоест един от нашите, мама го викаше да ме наглежда. Така се сближихме и дори когато нашите си бяха вкъщи, той постоянно висеше у нас. Оставал е за вечеря и също да спи у нас, въпреки че живее в съседната къща. Наложи се да замине за Сидни, защото баба му беше болна. Щеше да се върне до 5, 6 месеца. Така и не го направи. Аз порастнах, имах да уча, преследвах мечтата си и постепенно забравихме един за друг. - Все още ми е чудно как за две години не сме се видели нито веднъж. Сеул не е чак толкова голям.
-И двамата сме се променили. Едва те познах.
-Особено ти. Вече не си сладко, малко бебче.
-О, спри.
-Толкова беше сладичка и мъничка..
-Млъкни, бе. - засмях се и запуших устата му.
-Добре, добре. - той ме хвана под ръка и тръгна да излиза от кухнята - Открадвам я за малко. - влязохме в хола, от там тръгнахме по стълбите и минахме по дългия кородор, в края на който имаше огромна тераса. - Какво правиш сега? Осъществи ли мечтата?
-Не. След като ти си тръгна се отказах от нея.
-Моля?
-Да.
VOUS LISEZ
Не знам. // I don't know.
Roman d'amour-Приятно ми е. Аз съм Минсик. - подаде ръката си и се усмихна. -Джу. - хванах я и също се усмихнах. - И на мен. × Това бе началото. Началото на омраза, приятелство, тъга, любов, живот.
