Кошмарът | jjk×pjm ✔

014

   - Още ли е жив? - попита отегчено тъмнокосия, доближавайки се до Чонгкук и побутвайки го леко с крак. След което насочи погледа си отново към Джимин, гледайки го въпросително. -Да го изправя ли? - Джимин само кимна и мъжа въздъхна, навеждайки се и с малко повече усилия успя да изправи стола на четирите му крака.

   Чонгкук продължаваше да седи в наведена глава, проклинайки себе си, съществуването си и живота си. Чувстваше се сякаш всеки момент щеше да се предаде в ръцете на смъртта, сякаш не можеше да понася повече, сякаш бе на една крачка от срещата си с края. Страхуваше се.
   Джимин седна на стола срещу него, кръстосвайки крака. Обхвана брадичката му с пръсти и надигна главата му, така че да срещнат погледите си. Усмихна се невинно, поздравявайки се мислено за творението си, след което го пусна, и изкара малкото ножче от джоба на дънките си, започвайки да го върти между пръстите си.

   - Значи... б-бил си ти? - прошепна едва доловимо Чонгкук и се прокашля, струйка кръв стичайки се по брадичката му. Момчето само се засмя звънко, но след секунди изражението му се вкамени, чертите, изострайки се. Погледът му бе студен като камък, покосяващ.

   - Не беше ли очевидно? - попита хладно Джимин, прокарвайки ножа по бузата на писателя. Търсеше място за поредната рана. - Отне ни много време и подготовки, на моменти за малко да ни хванеш, понякога сами се издавахме, а ти дори не осъзнаваше, влизанията  в дома ти бяха истински приключения, но запомнящи се. Нямаш престава колко трудно бе, но целият този тормоз се отплати, защото ти си тук.

   - Моля те Джимин..

   - Не смей! - извика яростно момчето, ставайки от стола. Пръстите му се увиха по - силно около ножа, стискайки го здраво. - Не смей да молиш за милост, бе смей да искаш да те пуснем, нямаш право да говориш! Това е Кошмарът, който винаги съм мечтал да изживееш, който да те разтърси из основи, да те унищожи изцяло, да съсипе щастието ти, теб, живота ти, както ти съсипа моя. Това е за всички тези години нещастие, които трябваше да изтърпим!

   - Б-болен... Ти си.. болен

   - Може би съм болен, може би съм луд. - процеди през зъби, опитвайки се да запази хладнокръвие. Седна на стола и лицето му отново придоби леденото изражение, сякаш на бездушна кукла, изгубила собственичката си. Кошмар, какъв ужасен кошмар! - Но ти  ще си платиш, ще те накарам да си платиш. Всичко, което изживяваше до  сега запълни почти празнината в сърцето ми, направи не щастлив, съжаляваш, че си се родил нали? Искаш всичко да свърши. Да се събудиш в леглото си. Добре дошъл в реалността Чон Чонгкук. Тук мечтите се похлупват под капака на разочарованието. Тук осъзнаваш истинската грозота на живота. Тук "доброто" винаги губи! - извика силно Джимин, засмивайки се, лудешки блясък, изписан в очите му. - Макар, че се съмнявам в добротата ти Чонгкуки.