Something New ~ Shawn Mendes

Част 2 ~ Нова в училище

Аз не мисля, че е необходимо да се обяснява как нашите герои са се дъбудили и какво правят сутринта. Нека просто продължим натам ---->
Г.Т на Кейтлин
Ето че вече бях пред училището, но нямах смелостта да влезя. Тъкмо бях събрала кураж събрала и звънеца удари, трябваше да вляза. Чувствах се като огромна топка нерви, ръцете ми трепереха и ме беше страх да не изпусна учебниците си. Но най-накрая стигнах до шкавчето ми без каквито и да било идиотски постъпки, отворих вратичката и си отдъхнах. Първият ми час бе музика (един от любимите ми) взех учебника и чантата си и се отправих към габинета. Училището е огромно. По стените на коридорите са изрисувани части от различни музикални, литературни и други произведения. След пет минути, аз бях пред стаята, коридорите бяха тихи и празни, но след това в този успокояващ момент директорът на училището ме хвана за ръката и ме избута в стаята. Всички станаха, а той с жест с ръката им каза да седнат. "Това е вашата нова съученичка. Очаквам да се отнасяте към нея зобре както и да я разведете из училището" каза директорът и излезе от стаята. Да, но след това една учителка, мязаща на дърта крава, продължи: "Ще ТИ се представиш ли, ако обичао" в този момент се притесних още повече, "Ние сме в очакване", каза тя строго тя и аз я погледнах с крайчица на окото си, "Ами може ли да кажеш поне името си "аз плахо казах "Кейтлин" . Учителката кимна и ви показа къде да седна. По време на урока, мислите ми бяха отвеяни на някъде. В един момент се съвзех и чух, учителката да казва "За следващата седмица ще работите по двойки. Списъка на "дуетите" и вашата задача са на вратата." страхотно точно това от което имах нужда. Да се работя с напълно непознат за мен човек. Изчаках всички да излязат и проверих списъка. Само погледнах задачата и стаята, в която трябва да работим всеки ден след часовете. След като приключих отидох в стаята, в която трябваше, но тя беше празна. Реших да изчакам партньора си вътре. Тази стая е средна по размер и в нея са почти всички музикални инструменти, включително и пианото. Затворих вратата леко зад мен и седнах на един стол. Колкото по-дълго чаках, толкова повече пианото ме привличаше. 
Г.Т на Шон
Моят партньор за училищния проект е новото момиче. След часовете отидох до стаята. Беше ме страх да вляза, за да не се изплаши или нещо. Но тогава чух звуците на пиано и отново, онзи мек и нежен глас. Открехнах леко вратата , тя беше с гръб към мен, но по движението на пръстите и' върху клавишите на пианото и пеенето разбрах, че това е момичето в предната вечер . Слушах с възхищение нейния глас. Не можех да седя на вратата завинаги и за това влязох в стаята. Но тя се стресна и се изправи, гледайки ме право в очите. Сега можех да видя лицето й. То е леко заоблено, устните й бяха червени и изглеждаха толкова меки. По големите и'  кафяви очи разбрах, че знае кой съм, но нищо друго не го показа. Нейният поглед беше толкова уплашен, за да я успокоя и' казах , че пее и свири красиво, но това не е проработи и тя взе чантата си и избяга. Седнах на един стол опитвайки се да разбера аз ли я изплаших или все още е притеснена. Тази дилема не излезе от главата ми. Беше време да се прибирам, но видях, че в бързината си е забравила якето с. Усмихнах се широко , защото това ми даде повод да я видя отново. 
Г.Т. на Кейтлин
Търсех го навсякъде. Изглежда, че съм го забравила в онази стая по-рано днес. "Не се притеснявай съкровище, утре ще отидеш и ще вземеш якето си," каза мама, но точно в този момент някой почука на входната врата. Мама тръгна, но аз казах "Мамо, аз ще проверя кой е" и се запътих към вратата. Когато отворих там сноеше Шон Мендес  с якето ми. Той леко се усмихна и ми го подаде. Този път, аз не избягах, а го взеф и се усмихнах. 
Г.Т. на Шон
"Благодаря ти", каза тя, а аз изръсих първото нещо което ми дойде на ум "По всяко време". Тя се засмя леко и сложи кичур коса зад ухото си. "Утре да те чакам ли в стаята" шеговито я попитах и ​​тя каза: "Да, и този път няма да бягам." В този момент майка и' я извика. "До утре" казах аз, а тя отвърна "Чао Шон" Цяла нощ мислех за песента, усмивката, усмивката и очите на момичето.