Devastated

Chapter 3 - I can't stop thinking about him

- Ъм, не мисля. - последвах примера му и също се изправих.

- Много скоро ще бъдеш на друго мнение. - усмихна се и излезе. С какви хора работи майка ми за бога?

Гледна точка на Хари:

- Трябваше да го видиш. Как само изглеждаше.. - стоях седнал на дивана до Зейн и вече сигурно половин час му обяснявах за синът на шефката си. Откакто го видях за първи път не можех да си го избия от главата си. Особено тези сини очи. Всяка една част от него е толкова перфектна. Знам, че няма да мога да бъда с него, но не можех да спра да мисля за него.

- Хари, знаеш какво ще стане, ако баща ти научи. - обади се Зейн.

- По дяволите, да знам, но този път няма да разбере. Няма да му позволя да разбере. - повиших глас. - Аз просто не мога да спра да мисля за него. Знам, че съм го виждал само два пъти и че даже името му не знам, но отдавна не бях изпитвал такива чувства към някого. За последно беше, когато бях със Зак и баща ми не развали всичко, както винаги. - спомних си ужасните спомени. Баща ми никога не ми позволяваше да съм истински щастлив. Винаги отнемаше щастието ми, а аз не можех да направя нищо. Откакто разбра, че си падам по момчета винаги се опитваше да ме уреди с някоя, която даже не познавам. Досега съм имал две сериозни връзки и двете провали той. Оттогава трябваше постоянно да се прикривам за пред него и оттогава не мога да си позволя да се влюбя отново, просто не мисля, че ще мога да понеса още една такава раздяла.

- Знам, но трябва да спреш преди да е си се привързал прекалено много към него. - бях изкаран от мислите си и чак тогава осъзнах, че очите ми са насълзени. Мислех, че съм преодолял всичко това, но явно съм грешал.

- Да, знам, но... - бях прекъснат от Зейн.

- Няма "но". Познавам те от цяла вечност и знам през колко по-трудни неща си преминавал. Ще се справиш.

- Колкото и да не искам да си призная, тук си прав. По-добре да спра навреме. - опитах да се усмихна и отпих от чашата с алкохол. - Понякога се чудя как заслужих такъв приятел като теб. След всичките тези години не знам как все още ме търпиш.

- Повярвай ми и аз не знам. - засмя се и същото отпи от своята чаша. - Сега, какво ще кажеш да отидем в някой клуб и малко да разпуснем. - усмихна се похотливо и ме погледна.

Нещата се случиха бързо и сега бях седнал на бара в клуба и се наливах с алкохол, докато Зейн ми говореше за нещо, за което отдавна бях спрял да слушам. Отново мислех за онези сини очи. Дойдох тук уж, за да забравя за него, а имах чувството, че колкото повече пия, толкова повече не мога да го избия от главата си.

Изведнъж усетих две ръце да се увиват около раменете ми, а след това и устни да се допират до ухото ми.

- Хей скъпи, искаш ли да се позабавляваме? - чух някакъв женски глас зад мен и моментално се обърнах. Когато го направих видях накакво момиче, което ми изглеждаше на около двадесет и беше облечено с черна, прекалено къса рокля. Имаше руса коса и сини очи, но нейните изобщо не можеха да се сравнят с тези на момчето, превзело ума ми.

- Боя се, че ще отхвърля предложението ти. - отговорих и отново се обърнах с гръб към нея.

- Обещавам, че ще те накарам да се почувтваш много добре. - каза, а ръцете и бавно започнаха да обхождат тялото ми.

- Разкарай се от мен! - извиках и се изправих рязко, карайки я да отстъпи няколко крачки назад.

- Хей, Хари по-спокойно. - чух Зейн да казва и постави едната си ръка на рамото ми, дърпайки ме. - Хайде да се махаме от тук и без това стана късно. - предложи и аз веднага тръгнах след него. Нямах намерение да се разправям с онази кучка. Всъщност не знам защо реагирах така остро, но просто се почувствах странно, когато усетих ръцете и по тялото си и не само, защото беше момиче. Не знам какво ми правеше това момче, което едва бях виждал, но знаех, че нищо няма да завърши добре, поне не и за мен.