The devil is in love with me

chapter 1 / stranger

Вече измина цяла една седмица,от както пристигнах в университета. Не мога да отрека, че се чувствах повече от добре. За мен това беше като сбъдната мечта.
Толкова време се бях борила и накрая получих шанса да уча психология в един от най-престижните университети на малкия град Колорадо.
Бях толкова благодарна, че накрая получих тази възможност. След всичките тези трудни деветнадесет години, най-накрая постигнах целта си.

Бях израснала в стотици домове. Никога не получих възможността да живея нормално, да не споделям стаята си с куп сираци, да имам приятели. Надявах се на това тук. Родителите ми са ме изоставили,когато съм била едва на една година. Не знам причина, поради която са го направили. Дори не знам кои са родителите ми.

Все още нямах съквартирант, което ме държеше на тръни през цялата една седмица. Бях чела хиляди мнения от студенти относно хората, с които делят стаята си. Вярвах,че всичко си е до късмет, но след като знам моят какъв беше..

Днешните лекции бяха толкова уморителни и скучни. За мое огромно щастие нямах домашно, така че реших да си взема душ и да се шмугна бързо под завивките.

Студентите тук си бяхме късметлии,че не ни се налагаше да делим една баня. Всяка стая имаше своя.

След като осъществих плановете си, си легнах, затваряйки бързо очите си. Толкова бях уморена,че се отнесох в сладък сън,който беше прекъснат от силен тропот на врата.

Дървената врата се удари силно в стената, карайки ме да подскоча. Какво за Бога се случва?!

Пред мен се показа високо, къдраво момче. Къдриците му се разпростираха на всички страни. Черните, прилепнали панталони го правеха още по-висок, а бялата тениска разкриваше татуировките и изпъкналите му мускули повече от добре. Ахнах при вида му. Погледна ме, разкривайки невероятните си очи. Бяха ярко зелени, сякаш гледах истински кристали.

" Какво търсиш тук? " попитах объркана.

" Нанасям се? " повдигна вежда и влезе, дърпайки куфара си.

Сбръчках вежди, защото си помислих,че е забранено момче да живее с момиче. Сигурно не съм прочела добре. "Ужасна си, Скай" помислих си.

" Не си и помисляй,че искам да живея с теб. Но това бе единствената свободна стая. Надявам се скоро да си купя къща и да се изнеса. " проговори с дрезгав глас.