Деца на Анархията - WATTYS WINNER 2017

II. Impetu

- Какво има, Мак?

Тя не ми обърна особено внимание и продължи да диша бавно и да се взира зад мен. Те бяха тук и аз го усещах. Страхът и уплахата бяха надделели и не ми позволяваха да продължа нормалното си дишане.

- Мак, те тук ли са?

Попитах, гласът ми бе тих. Макензи сякаш излезе от транса, в който се намираше, и ме погледна.

- Какво?

Попита, защото явно не бе чула.

- Те тук ли са?

Тя продължи да се взира неразбиращо в мен още няколко секунди преди да сбръчи вежди.

- Никой не е тук, Хейли.

Думите й ме успокоиха значително и най-сетне изпуснах въздуха, който бях задържала неусетно.

- Какво тогава гледаше?

Обърнах се назад. Гледката на една маса през нас обясняваше всичко. Тайлър Фийдс седеше и се усмихваше мило към нас. Погледнах Макекзи и лицето й се разтапяше от удоволствие. Боже, това момиче знае как да ме уплаши.

- Какво стана с пикника?

Реших да подхвана нова тема, която щеше да отвлече вниманието й.

- Какво да е станало?

- Не знам. Щеше да ми обясняваш за плана си.

- А, вярно.

На лицето й се появи лукава усмивка.

- Холис е на смяна в нощта събота срещу неделя, нали?

- О, не, не, не!

Отрязох я набързо. Нямаше шанс да измамим баща ми.

- Слушай малко де.

Щях да кажа нещо, но я оставих да се изкаже. И без това нямаше да се съглася на това.

- Значи, ще останем да спим у вас.

Издадох звук на неодобрение, но стиснах устни.

- Ще отидем до библиотеката, а щом се върнем Холис ще е в шерифството. Перфектен план, а?

- Въобще не е перфектен. Ще ни спипат и тогава...

Мак ме прекъсна изневиделица.

- Хей, Тайлър.

Усмихна се в посока зад мен. Изпуфтях и стиснах зъби, а тя явно се радваше на присъствието му.

- Мак, Хейли.

Поздрави ни с чаровна усмивка.

- Какво става?