2.6. Принц и Принцеса

Start from the beginning
                                          

Трябваше ми малко време да обмисля какво да кажа на децата. Никога до сега не са били толкова развълнувани за каквото и да е.
- Не се, притеснявай, аз ще кажа на малките. - Хари ми каза, ставайки от дивана.
- Какво значение има кой ще им каже, като пак ще са разстроени? - Чувах стъпките му нагоре по стълбите, като със всяка една звукът намаляше, намаляше и накрая просто спря. Бях сигурна, че ме чу, но не отговори. Не го виня, бях може би прекалено груба с него. Все пак той не е виновен, че мениджърите са тъпи копелета, които не се интересуват, че момчетата имат личен живот и семейства. И как така могат да организират концерт и да им кажат ден преди него?! Безумие! Ако нямаше да засегне децата, нямаше да стане такъв проблем, но само при мисълта за разбитите им надежди се разплаках.

Забавих се малко повече, опитвайки се да се успокоя и да спра сълзите си и след като успях, реших да се кача при Хари и близнаците. Не мисля, че съм готова за гледката, която ме очаква, но няма да оставя Хари сам в това положение. Вървях тихо по коридора и когато стигнах отворената врата на детската стая се спрях. Застанах на едно място и наблюдавах, невярвайки. И тримата бяха седнали на детската масичка в края на стаята, а на свободните столове бяха наредени куклите на Дарси и роботите на Джуниър. Изглежда си бяха организирали чаено парти. Въпреки че сега бяха весели, видях зачервените очи на децата, плакали са. Усетих отново буцата в гърлото ми, но се овладях преди пак да се разплача.
- Тате, изпи ли си чая? - Дарси попита, а Хари кимна и взе чайника.
- Чаят е точно както го харесвам: не много горещ и не много сладък. Браво принцесо! - Хари каза на малката и бузките й се изчервиха.
- Защо винаги ми казваш принцеса, а на Хари - принц? - Дарси зададе нов въпрос и след като помисли за кратко, Хари отговори.
- Мога да ви кажа, но е голяма тайна. Ще обещаете ли, че няма да казвате на никой? - Каза го тихо, сякаш е наистина строго пазена тайна, но пак ги чувах. Децата кимнаха ентусиазирани. - Причината да ви наричам така е, защото майка ви всъщност е кралица. - Какво? Защо им говори такива неща, хахаха?! - Нали знаете как във всички приказки принцът спасява принцесата? При мен и майка ви стана както в приказката за спящата красавица, но на обратното. Аз бях заспал и сънувах как много хора ме гонят за да ми направят нещо лошо, но точно когато почти ме стигнаха, майка ви ме спаси като ме събуди. - О, боже! Това е едно от най-очарователните неща, които Хари е казвал!
- С ЦЕЛУВКА ЛИ ТЕ СЪБУДИ?! - Джуниър попита развълнуван.
- За жалост не, но когато отворих очите си и видях Стела, веднага се влюбих в нея. Още от тогава знаех, че с нея ще заживеем заедно дълго и щастливо, както става и в приказките. - Хари завърши разказа си, а аз се усмихвах така, че чак бузите ме заболяха.
- Ако мама е истинска кралица, значи ли, че аз съм истинска принцеса?! - Дарси попита, а очите й светеха.
- Разбира се, съкровище! - Хари кимна одобрително. - Нали не ми се сърдите, че трябваше да отменя екскурзията в Дисниленд?
- Нее. - Отговориха му в един глас.
- Ние искахме да сме с мама и теб. - Джуниър каза и отиде до баща си.
- Да. Няма значение къде ще ходим, просто да сме заедно. - Дарси също отиде, а Хари ги прегърна силно.
- Прекрасните ми прин и принцеса! С мама ви обичаме толкова много, че не можете да си представите!
★★★

The Last But The BestWhere stories live. Discover now