Емили

70 7 3

Не спираха да ни нападат чудовища. Бяхме изтощени. Не знаех колко още ще издържим. Дали не трябваше да се върнем в лагера? Прекалено много време бяхме изгубили тук. Но аз усещах, че се задава нещо голямо. Е, не колкото войната между титаните и боговете, но според мен биговете да се избият помежду си, щеше да е още по-трагично. Хадес привличаше още нисши богове към себе си и щеше да обяви война на олимпийците, а според мен, заради егото си и мисълта, че Хадес и някакви маловажни богове няма как да ги победят, те няма да се подготвят достатъчно и вероятно ще бъдат победени. Но ние нямаше да го позволим. Може би най-добрата идея в момента беше да потеглим към Ню Йорк и да предупредим боговете.

-Емили!-Ник ме извика. Всички се бяха скупчили на палубата и сякаш наблюдаваха нещо.... Или някого. Погледнах и... Не може да бъде. Нали знаете какво означава думата много? Не, това не е достатъчно. По-скоро много, умножено по 3. Цяла армия от чудовища, предвождана от Ехидна и там разни други нисши богове, които не познавам, вървяха в посока Ню Йорк. Мисля, че се досещам къде точбщно отиваха. Единственото ни предимство беше, че те се движат бавно и ще пристигнем преди тях. Трябваше да предупредим лагера. И най-важното трябваше да спрем нападателите.

-Какво ще правим?-попита Алекс.

-Ще оведомим Хирон. -казах.

Пратихме съобщение по Ирида и Хирон каза, че ще изпрати лагерниците да ни помогнат да се справим с чудовищата.

Пристигнахме пред Емпайър Стейт Билдинг. Когато поехме към асансьора, водещ към Олимп, пред нас се появи черна сянка. Хадес.

-Мислите ли, че имате шан срещу нас? На моя страна са най-страшните чудовища, съществували някога, деца на Ехидна, както и богове, които бяха неоценени. Нима мислите, че с мен няма и полубогове? Грешите. Присъединете се към мен, докато е още рано.

-Не сте прав да се изправяте срещу боговете? Какво са ви направили толкова, че ще им обявите война?-попитах. Притесняваше ме мисълта, че и герои са на страната на Хадес.

-Премахнаха трона ми от Олимп. Отнасят се към мен като по-малко способен от тях. Върнаха ме в Подземното царство и отново ми забраниха да се качвам на Олимп. И то само защото обърнах малко внимание на една от простосмъртните на Зевс-извъртя очи Хадес- Май се казваше Сиера...

Какво??? Ил ил ил ил не можех да си представя как майка ми би си паднала по Хадес. Или той по нея.

-Но както и да е, вече съм на път да превзема целия Олимп, ще видят те боговете какво е да си изгонен. Хера и Зевс ще си мечтаят да ми почистват трона. Ели, ще дойдеш ли с мен?-обърна се към Елвира. Хах, нима си мислеше, че тя ще му помогне? И в този момент видях как тя отива при него.

-Елвира? Какво правиш?-попитах я.

-Еймс, той ми е баща, не мога да се обърна срещу него. А и баща ти не е постъпил добре с моя.

-Ти не си такава. Познавам те, не би поставила баща си пред приятелите си.

-Явно не ме познаваш..-каза тя и се обърна към Хадес.- С теб съм.

Знам, че не съм качвала от много време, но съм заета, съжалявам. Надявам се главата да ви хареса. Нали се досещате, че ни предстои голяма битка^^ Напред полубогове!!✊✊✊

Новите олимпийциRead this story for FREE!