New Life (РЕДАКТИРА СЕ)

1

Трудно е да се преместиш в нов град. Особено, когато си последна година в гимназията и майка ти ще се омъжва за мъж, когото не понасяш. Трябваше да напусна слънчевия Лос Анджелис, за да се преместя в Ню Йорк. Да, точно така- Ню Йорк. Градът на големите възможности. Много хора биха убили да живеят тук, но не и аз. Трябваше да оставя приятелите си и досегашния си живот, за да започна на ново, в ново училище, с нови приятели и с... ново семейство.

-Вълнуваш ли се миличка?- попита майка ми, докато се возехме в асансьора към новия ни апартамент. Не си направих труда да й отговоря. Тя много добре знаеше мнението ми по въпроса. Макар че знаех, че не е редно, й бях дала ясно да разбере, че не приемам решението й.- Знам, че ще е трудно, но ще...

-Не ми се говори за това. Знам какво ще кажеш толкова добре, колкото ти знаеш какво мисля аз- отвърнах натъртвайки на последната част от изречението.

Чу се звънчето, което оповестяваше, че сме пристигнали. Вратите се отвориха и излязох от асансьора, теглейки куфара си след себе си. Коридора беше просторен. Пода беше с мраморни плочки, стените бяха изкрящо бели, вратите на всички апартаменти бяха от масивно тъмно дърво, а на места се забелязваше изкуствена зеленина. Сградата беше огромна и красива. За секунда ме обзе любопитство какъв ли ще е апартаментът, в който предстои да се нанеса, но прогоних тази мисъл. Въздъхнах и тръгнах по коридора.

-Клеъри, чакай- викна майка ми след мен. Престорих се, че не я чувам. Единственото, което исках беше да вляза в новата си стая и да остана там, може би до края на живота си.- Спри веднага!

Заковах се на мястото си и се обърнах.

-Какво?

-Апартаментът е натам- тя посочи наляво от асансьора. Завъртях очи и тръхнах след нея.-Клеъри, мила, не се дръж така- каза тя с лека нотка на тъга в гласа. Направих се, че не съм го забелязала и продължих да я следвам мълчаливо.

Майка ми спря пред вратата в дъното на коридора. Бръкна в джоба си и извади ключ. Откючи и бутна вратата.

-Добре дошла в скромния ни дом- каза тя описвайки голям кръг с ръце, с цел да ми покаже целия апартамент. Намирахме се в огромна всекидневна. Подът беше покрит с бежов паркет. От високия таван висеше красив полилей. Може би беше дори кристален. На отсрещната стена беше разположена голяма камина, а над нея се намираше черен плазмен телевизор. На едно рафтче над камината имаше наредени снимки на Дейв (новият съоруг на мама) и синът му, чието име така и не запомних. Също така имаше и доста керамични статуетки. До камината бяха разположени големи френски прозорци, които отвеждаха към огромна тераса с прекрасна гледка към Ню Йорк. Нямаше как да не остана възхитена. Това място беше всичко друго, но не и скромно.