Как стигнах до тук?...

4.7K 246 16

Луната се прокрадваше през все още отворените щори на стаята ми. Беше някак толкова уютно сребристата й светлина да навлиза и да се отразява върху бледо лилавите стени.

Бях се завила, преструвайки се на заспала. Надигнах се и се ослушах дори кучето ми Джаки спеше и леко похъркваше. Засмях се тихичко. Включих нощната си лампа и отворих книгата, която стоеше върху нощното ми шкафче. Беше втора за де-нонощието. Обичах да чета. Доставяше ми такова огромно удо-волствие. Откъсваше ме от тази така криворазбрана и изпълнена с технологии свят, който на свой ред беше пълен с хора готови да те продадат или да ти забият нож в гърба само за да могат да добият някакъв тип популярност, която дори не беше... не беше истинска, а само отражение на предателското действие, което бяха предприели мигове по-рано.

Отворих на страница първа от общо четиристотин петдесет и седем. Обичах дебели книги. Те успяваха да ме отведат в един друг по-хубав и пълноценен свят. Там, където красиви принцове спасяват девойки в беда или тийнейджърите сами спасяват положението или дори самият свят. Това е свят, в когото си заслужава да живеем.

Почти я бях преполовила, когато в стаята ми като че стана твърде задушно. Исках да изляза навън. Станах тихо, като внимавах да не настъпя опашката на Джаки. Той имаше навика да заспива на килима ми. Съблякох нощницата и я ментах на леглото си. Сложих си тънка лятна рокля в много светло лилав цвят. Обух си белите кецове.

Много тихо отворих вратата на терасата. Да, стаята ми вървеше в комплект с голяма тераса.

-Мамка му! – тъкмо щях да прескоча парапета, когато се сетих, че съм си забравила раницата с книгата.

Видях как Джаки излезе на терасата държащ в уста моята раница.

-Знам, че е опасно, миличък! – казах му и го погалих по главата. – Но това е само третия етаж, а аз го правя от доста дълго време. Имам все някакъв опит – правех го почти, от както се бяхме нанесли.

Слязох бавно по въжената стълба, която висеше от те-расата ми (през деня я прибирах, за да не заподозрат нещо нашите). Бях нервна и се успокоих, чак когато бях здраво стъпила на земята. Не обичах екстремностите, даже напротив мразех ги и при това ужасно много, но когато имах нужда от спокойствие или просто да избягам за няколко часа, е, да кажем, че човек е способен да приеме и отчаяни мерки. Само се спусках надолу и си присвоявах свободата, която така силно желаех.

Bookaholic/Книгохоличка #WattysBulgaria2015 #(фантастика)Read this story for FREE!