Evening Rose: The Emerald Rose

Глава I: Ръкописите

Нощта във Вечерна роза винаги бе пропита с някаква странна мъгла, която криеше тайните на неговите нощни обитатели. Градът с неговите гладко асфалтирани улици лъщеше от влагата, там където нощното осветление успяваше да пробие мъглата. В мрачните сенки се движеха група хора, които на пръв поглед изглеждаха, като група тийнейджъри, които би трябвало по това време да са си у дома, но разбира се те не бяха обикновени хора, а жителите на имението кацнало на баира на края на града. Хората в града не смееха да пристъпят до мястото, защото се бояха от него, заради всички легенди разказващи се за него. Никой не знаеше кой живее там, защото обитателите му се криеха доста добре и само много смели ентусиасти се осмеляваха от време на време да нарушат спокойствието им, предимно туристи.

Суми подтичваше до Хангу, който вървеше с нормална скорост, но Суми просто не го достигаше, защото бе нисичка и с по-къси крака от него. Не се задъхваше, но ако беше нормален човек щеше вече да пръхти, като кон, който до сега бе препускал в галоп.

- Спри малко. Омръзна ми да тичам след теб. За къде си се разбързал толкова?

Момичето реши да наруши тишината, като го помоли да я изчака, но бе грешка да не внимава, в това къде върви, защото Хангу я послуша и рязко спря, като Суми на мига заби лице в здравия му гръб. Потърка чело и изсумтя.

- Гърбът ти от камък ли е направен? Това заболя.

- Преувеличаваш. Толкова лесно не можем да изпитаме болка и ако гледаше напред нямаше да се блъснеш в мен.

- А ти можеше да не спираш толкова рязко.

- Вие пак ли спорите?

От мрака се обади трети глас, който скоро придоби и форма. Бе на друго високо момче с почти идентични черти на тези на Хангу. Това бе така, защото момчето бе Хьосок, по-големия брат на Хангу. Момчето им се усмихна и разроши косата на Суми, която веднага изблъска ръката му и заоправя, така или иначе перфектната си дълга права коса с цвят на тъмно червено вино, както тя самата я описваше. Хьосок преметна ръка през раменете на брат си и го погледна.

- Хич не те бива да си кавалер с дамите. Вярно, че обкръжението ни се състои от само четири такива, които са ни като сестри, но все пак трябва да знаеш, че те не одобряват такова поведение.

- Знаеш, че това изобщо не ме интересува. Сега, ако можем да продължим. Трябва да стигнем до антикварния магазин преди мъглата да се е вдигнала и да ни е видял някой смъртен.