Culpa mia/Моя вина

Part 14

Точно в този момент получих съобщение от приятелката ми Бет, като клюки винаги:

-Здравей, красавице, какво правиш? Кажи ми неща 5

Усмихнах се и ѝ отговорих с лека носталгия.

-Е, доведеният ми брат е по-лош, отколкото си представях, но се опитвам да свикна с мисълта, че сега ще трябва да живея с него. Не знаеш какво бих искала, да бъда с теб сега, липсваш ми!

Писах ѝ, чувствайки възел в стомаха си. Бет и аз бяхме в един волейболен отбор. Бях капитан през последните две години и сега, когато напуснах поста, тя го зае. Радвах се да видя колко е щастлива поне имаше нещо хубаво от моето заминаване… въпреки че тя никога не ми беше споменавала, че очаква с нетърпение да бъде капитан на отбора.

-Със сигурност преувеличаваш! Наслади се на новия си милионерски живот. Както винаги съм ти казвала: Майка ти със сигурност знае как да върти мухата си! Хахаха

Мразех този коментар. Тя вече ми беше казвала това повече от веднъж и не можеше да го понесе, когато хората мислеха, че майка ми се е омъжила за пари. Тя не беше такава, точно обратното харесваше простите неща като мен и ако се беше омъжила за Уил, беше защото наистина беше влюбена в него.

Реших да не ѝ казвам нищо за това, най-вече защото не исках да споря, а още по-малко на толкова километри.

След това ми изпрати снимка.

Бяха тя и Дан със скръстени ръце и почервенели лица. Приятелят ми беше рус и с кафяви очи гледка за гледане. Заболя ме да го видя толкова щастлив. Нямаше ме за по-малко от четиридесет и осем часа… можеше да е малко по-тъжно, нали? Не можах да не я попитам.

-Сега с него ли си?

Отговорът отне повече време от очакваното, за да достигне до мен и отново почувствах онзи пристъп на тревога в главата си.

-Да, ние сме при Роуз. Сега му казвам да говори с теб.

Откога Бет казва на гаджето ми да отговори на телефона ми?

След минута получих съобщение от Дан с едно от онези усмихнати лица.

-Хей, скъпа, липсвам ли ти вече?

Добре, разбира се! Бих искала да му крещя, но се спрях и му отговорих, усещайки как настроението ми пада с всяка минута.

-Може би вече не.

Отне му няколко секунди да ми отговори. Мразех, че отне толкова време.