Все пак някак си успях да се прибера у нас. Всички спяха, само Симон бе будна. Пиеше кафе в кухнята, опитвайки се да изтрезнее преди майка и да се събуди.
- Лоша вечер, а ?-засмя се- Аш те хвана в крачка ?
Мислех да не и обърна внимание и директно да се кача в стаята си, но чувайки това, се обърнах към нея с лице, потънало в разочарование.
- Ти си му казала.-промърморих с безсилие
- Моля ?- избухна в истеричен смях
- Дала си му адреса и си му наговорила глупости, за да се скараме.
- И за какво ми е да го
правя ?- повдигна вежди
- Няма значение.-нямах никакви останали сили, беше очевидно. Качих се в стаята ми и затворих вратата.
* Няколко дни по-късно
През тези няколко дни се правех на болна и се криех вкъщи. Рита и Нолан няколко пъти идваха до нас, но просто не ми се говореше с никого. Изпитвах огромен срам и позор. Имах чувството, че Аш е казал на всички и цялото училище знае за прегрешенията ми. Телефона ми се побърка от съобщения и затова го изключих и го захвърлих някъде из чекмеджетата.
Днес беше рожденият му ден и възлюбената му си идваше. Каквито и шансове да имах с него вече са кръгла нула. Сама си го бях направила. Не мога да виня никого в случая.
- Теа, имаш посетител.-леля влезе без предупреждение в стаята.
- Не ми е до посетители сега.-отвърнах с глава, забита във възглавницата.
- Оправи се, учителят ти по физика е тук.-нареди
- Това някаква шега ли е ?-изби ме на смях от нерви.
- Стига си мрънкала, а ставай. Човекът ти е дошъл на крака, не го карай да те чака.
- Кажи му да си върви.- посочих към вратата
- Прояви малко уважение и стани от това легло вече. От три дни си се затворила в себе си. Нито говориш с мен, нито се храниш. До кога мислиш да я караш така ?-махна завивката от мен и ме задърпа.
- Теа, добре ли си ?-чух гласът му и се обърнах към прозореца, за да не ми се налага да му гледам физиономията.
- Съжалявам, че Ви се налага да виждате тази кочина.-извини се леля ми, сякаш кой знае какво е станало.
34. Глава
Start from the beginning
