Печатът: Съюзът на народите

~42~

- Не може да бъде...- пророни тя.
Сенчестият показа острите си бели зъби под формата на усмивка. Подпря брадичката си на юмрука си. Симон бе твърде шокиран, за да каже нещо или да помръдне.
-Ох, наистина обичам семейните сбирки!- каза демонът.
- Здравей Луси! Здравей Симон!- глас на около двадесет годишен младеж зазвуча. Маската на Ролан явно не е крила само лицето, а и гласа му.
- Това е шега, Валентино бе убит.- каза Симон и обърна глава към Сенчестият стискайки юмруците си.- Ти го уби! Чух, когато го измъчваше до смърт! Спри да си играеш със съзнанията ни!
- Не ме ли виждаш братко? Как ще седя тук и ще говоря с теб, ако бях мъртъв?- каза бавно.
- Валентино...- бавно изрече принцесата докато гледаше брат си.- Защо?
Момчето разроши тъмно лилавите си къдрици. На светлина още можеше да се види русият им цвят.
Луси не можеше да мръдне. Тази информация разтресе света. Само един въпрос се въртеше в главата й... Защо? Защо? Защо? Истина ли бе? Въпросите изникваха от всякъде, но езикът й не искаше да ги зададе. Наистина, Валентино бе буйно дете и винаги на криво, но това никога не би го направил.
- Не, не го вярвам!- каза принцесата, като стана от земята.- Ти не си брат ми!
- Повярвайте ми, принцесо! Това е Валентино.- каза Сенчестият от трона на баща ѝ.- Мисля, че е време да обясним малко по-подробно.- Останалите слушаха и не трепваха.- Вал бе този, който ме измъкна от печата.
- Замълчи!- изкрещя Симон от далеч.- Стига говори лъжи!
- Симон, млъкни поне един път.- Валентино врътна очи насреща му.
- Защо го направи тогава? Защо?- каза дрезгаво принцесата.
  Валентино замълча. Присви очи и направи презрителна усмивка. Очите му бяха червени, ярко червени. Повдигна леко ръка и проговори:
- Ти Луси няма да разбереш болката да си втория син. Нямам право на короната, какъв е смисъла тогава?
- Лука и той нямаше право на короната, но не каза и думичка.
- Лука му бе подарена армията, а на мен?- каза през яростта си.- Аз щях да бъда пратен като монах в някой храм. Говорих с татко, но той не ме изслуша. Не разбираше какво искам, както и майка ни.- погледа му се спря на земята.- Когато развих силата си се присъединих към армията заедно с братята ни. Обаче, когато татко направи Лука командир, аз побеснях.- стисна ръката си в юмрук.- Трябваше аз да съм командир! Не Лука!- крещеше с цяло гърло, докато от юмрука му започваше да се образува тъмен вихър.
- Вал, моля те, успокой се!- каза Луси като бавно закрачи пред него.
- Отървах се от дъртия и Лука, защо да спирам сега? Сега е Симон, а след това си ти!- кръвнишки поглед, каращ Луси да настръхне.- Само това остана и короната ще е моя!
   За миг на Луси й причерня щом Валентино хвърли огромната топка към нея. Инстинктивно отвърна, поглъщайки я чрез светлина. Симон стоя смаян.
- Забравих, че вече контролираш силите си.- каза през зъби.
  Завъртя се няколко пъти, пращайки огромно торнадо към сестра си. Тя естествено успя да го избегне, но една грешна стъпка я свали на земята. Вал скочи върху нея, опирайки остър нож до гушата ѝ. Очите му бяха спокойни гледайки я трескаво, а на устните му се четеше ленива усмивка. Очите ми блещукаха с тиха радост докато опитваше да пререже гърлото на сестра си.
- Валентино, спри се!- изкрещя Симон с цяло гърло.
   Момчето обаче не го слушаше. Маниаческия му поглед караше Луси да се чувства неудобно. Ръцете на принцесата започваха да отказват. Притискаше с цяла сила Валентино в опит да не я убие.
- Знаеш ли какво, Луси?- започна отново той.- Не знам защо продължавам да опитвам да те убия с нож.- отпусна ръцете си като ги махна от врата на принцесата. И двамата дишаха тежко и учестено.- Господарю? Може ли?- обърна глава към демона.
- Давай.- повдигна рамене отегчено.
   Вал вдигна ръката си високо и погледна право в душата на Луси.
- Не само ти получи нова сила през тези месеци.- казвайки това, в ръката му се образува черно топче.- Сбогом!
   Рязко запрати ръката си към гърдите на Луси. Тя направи защита с ръцете си и затвори очи, но изведнъж тялото на Вал сякаш изчезна. Тежестта върху принцесата се изпари. Леко прогледна.
- Не! Глупачко!- каза Вал, като бавно се превръщаше в статуя от пепел.
  Топчето от ръката му бе изчезнало. Луси не знаеше какво бе направила, но видимо се е отразило на брат ѝ. Стенанията му тънтяха като бойните барабани в ушите ѝ. Не знаеше какво да прави, а дори и да знаеше тялото и бе заковано и не мърдаше. Когато целият стана пепел тя се сепна от шок.
- Ох, Ролан!- бавно каза Сенчестият, привличайки вниманието към себе си.- Беше добър подчинен и добър слушател.- духна с уста от мястото си и статуята от пепел се пръсна във въздуха.- Дори с новата си сила не можа да се справи.- въздишка напусна устните му.- Явно ще ви убия сам.
   Луси бе твърде объркана, за да каже нещо. Всичко се случваше прекалено бързо.
- Лека нощ, Луси.- каза сенчестият опъвайки ръка напред, сгъвайки пръсти. Насочи ги към принцесата. Черна мъгла полетя към принцесата. Всичко рязко се забави. Не можеше да види мъглата. Когато осети, че се приближава стисна очи от страх.
Усети лек бриз да преминава пред нея и мъжки стон от болка, последван от силно падане. Отвори очи и видя неподвижното тяло на Зед, лежащо на земята. На лицето на Сенчестият се четеше страх. Всички останали бяха притеснени, или поне така изглеждаха.
- Той как се отскубна от...- промълви Сенчестият като направи физиономия.
Луси пропълзя до Зед и се опита да го свести.
- Зед, събуди се! Моля те!- казваше тя изплашено.- Достатъчно смърт за днес, моля те не и ти!
- Късно е Ваше Величество!- повдигна рамене.- Вече е ваш ред...