* * *
Няколко часа по-късно Валерия вече беше у нас и ми разправяше как е минал днешния ден в училище.
- И така, после Питърс влезе да замества оная по математика и няма да повярваш какво стана.-изкикоти се
- Какво ?-попитах, докато разлиствах страниците на тетрадката и.
- Бианка се гримираше по време на часа. Той се ядоса и конфискува несесера и с гримове. Беше странно,
защото за пръв път и прави забележка откакто работи в нашето училище. После през остатъка от часа беше почервеняла цялата от яд.
Като ми разправяше това се сетих за снощи, когато бяхме в колата му и му разказвах за нея и Себастиан. По-точно за слуховете, които бяха пуснали за нас. Дали заради това днес се е държал ужасно с нея ?
- А и също така днес ме разпитваше за теб.-сподели, докато сдъвка шумно чипса в шепата си.
- Кой, Питърс ли ?-дори не знам защо се развълнувах толкова от мисълта, че се е интересувал от мен.
- Какъв ти Питърс ?-засмя се-Говоря за Дария. Искаше да ти се извини за държанието на брат и. Също така разбрах, че на леля ти и е паднало кръвното и затова нямала възможност да ти звънне. Днес са я изписали от болницата. Защо не отидеш да я видиш ?
- А защо ми го казваш чак сега ?!-извиках и се изправих ведната от земята.
- Ами не исках да те тревожа.-изтупа ръцете си и се изправи заедно с мен.
- Тя ми е като майка, разбира се ще се тревожа.
Облякох се и излязохме от къщата.
Качихме се в колата и си сложихме коланите. Пътувахме в мълчание, но реши да го наруши, като отвори темата за Аштън.
- Какво мислиш да правиш с Аш ?
Чух, че ти е предложил да излезете,
но си го отрязала.-прочисти гласът си.
- Защото не се чувствах добре.-отвърнах честно
- Но пък за сметка на това не си могла да откажеш на Дария.-обърнах се към нея и видях нещо странно в погледа и. Нещо подобно на завист и омраза, с които повечето пъти гледаше другите в училище.
- Стига Вал..-въздъхнах, приглаждайки бритона си.
- Какво стига ? Момчето те харесва,
спри да го разиграваш. Какво е толкова трудно ? Ако бях на твое място..-премълча
16. Глава
ابدأ من البداية
