Глава 10

74 6 0

,,Сред мрака,с гръм и трясък ще намериш ти проблясък"-що за гатанка беше пък това?Дори айнщайн не би я отгатнал.Нo за разлика от него аз имам огромна опора,а именно факта,че с тази и още две гатанки ще успея да върна семейството си!

,,Само това мога да кажа.Вярвам в теб Рая!По добре си записвай гатанките някъде,защото след секи наш разговор написаното ще се изтрива!"-след този нейн съвет се затичах към нощното си шкафче и взех тетрадката,която винаги стоеше там.В нея си записвах важни неща.Като тази гатанка например.

Отгърнах на последната страница (просто не исках леля да вижда гатанката) и я записах .

,,Довиждане Рая.И знай,че щом откриеш отговора аз ще бъда усведомена и готова да ти възложа новата гатанка!"-нямам търпение да открия отговора и да получа новата гатанка.

Реших да се разведря малко и да излезна на чист въздух.Навън мисля най-добре.

Запътих се към банята,за да измия зъбите си,след което вързах косата си на опашка.Отворих гардероба си и си избрах една светло-синя блуза с увиснало рамо и къси дънки с протрити джобове.

Слезнах по стълбите отново пързаляйки се по парапета (отдавна не го бях правила,тъй като не бях в много добро настроение последните дни).

Преминах през дългия ни и просторен хол,отново не обръщайки внимание на леля ми,отключих входната врата и заключих след себе си.

-Ахх,чист въздух.-кавайки го вдишах въздуха през носа си.Отдавна не бях осещала миризмата на свежия въздух.

Започнах да крача по дългата улица,като единственото нещо,за което си мислех бе как събирам и трите ключа и мама,татко и Мари отново са при мен.Нещото,което исках най-много в момента бе да усетя топлата прегрътка на майка ми.Тя ми липсваше най-много.

Хиляди спомени нахлуваха в главата ми,докато крачех по обширната улица.Реших да седна на една пейка под дървото.Спомних си,че когато бях малка мама винаги ме водеше при нея,двете сядахме на нея,като аз седях в скута и,а тя ми четеше приказки от любимата ми книжка.При този спомен една сълза се стече по бузата ми.Толкова исках да си върна това време...

Докато стоях на пейката,гледах птиците над мен и се опитвах да разгадая гатанката на сестра ми забелязах едно момиче да бяга с всичка сила и да крещи с цяло гърло.

-Помоооооощ!Помогнете ми!Моля ви!Помоощ!-скочих от пейката и забелязах двама мъже да я преследват.Те я приклещиха в един ъгъл от двете страни и тя нямаше на къде повече да бяга.Видях една дебела пръчка на земята,взех я и побягнах към момичето.

-Сега няма къде да ни избягаш маце.-каза единият с доста дебел глас.Тихо се приближих към тях,след което ударих и двамата по главата с дебелата пръчка.И двамата се струполиха на земятя,а аз побързах да звънна на полицията.

-Ало?Полиция?

-Да,кажете.

-Двама мъже опитаха да пребият едно момиче!Моля ви бързо елате на този адрес...-след което казах номера на адреса.

За  малко повече от минута полицията се озова на адреса.

-Благодарим ви за обаждането.Тези момчета отдавна ги издирваме.-в този момент се чувствах много горда със себе си.

Полицията откара мъжете в затвора.Погледнах към момичето,което продължаваше да плаче.

-Много ти благодаря.-каза тя хълцайки.

-Няма проблем.Добре ли си?Как се чустваш?

-Малко стресирана.

-Ела да седнем.-след което я заведох на пейката.-Сега ще ми разкажеш ли,какво точно стана?Аз съм Рая междо другото.

-Аз съм Никол.

В предела на истинатаRead this story for FREE!