Да променя живота ти

Част 32

Една година по-късно:

- Кажи му, че ако още веднъж се наложи да го чакаме един час заради "прекрасната му, прелестна и неземнокрасива коса", ще взема една ножица и ще я отрежа. - Себастиян ми говореше, докато ядеше шоколада си и едва го разбирах.

Държах телефона си в ръка и говорех с Хуан. Стояхме в парка на една леко развинтена скамейка и чакахме за пореден път Хуан, защото, както винаги, закъсняваше.

- Кажи на дразнителя до теб да не обижда най-ценното ми притежание и ви повтарям за пореден път, че съм на две крачки от вас. - Този път Хуан беше този, който говореше.

- Тези две крачки бива вече да ги изминеш, защото от половин час си "на две крачки от нас".

Беше ми смешно как двамата се дразнят, но все пак реших да затворя телефона, защото ако ги бях оставила да си "говорят" още малко, щяха да се избият само с думи.

- Стига си се заяждал с него така. - Скастрих Себастиян.

- Е, не мога да се заяждам с Алек, затова го правя с него.

При споменаването на Алек, потръпнах, макар че градусите навън минаваха 30°. Какво ли прави той сега?

- Има ли новини от него? - Гласът ми се беше променил, незнайно защо.

- Да. Вчера говорих с тях. Утре изписват Алек от болницата за зависими от дрога в Атланта. Майка ми пък не спря да ми говори колко прекрасна била природата там. Липсват ми и най-лошото е, че нямат намерение да се връщат скоро.

Не знаех да се радвам ли на чутото, или да съжалявам.

- Защо?

Спомените ме връхлитаха един по един и едва успявах да говоря.

- Алек си намерил много нови приятели. Чувствал се добре там, а и майка ми също свикнала. Намерила си работа, изкарвала добри пари и същото така имала и ново хоби, но забравих как се казваше, нещо много странно. - Себастиян говореше весело, радваше се за тях, както и аз.

- С една дума казваш, че ме е забравил?

Себастиян ме погледна извинително.

- Нещо такова. Не знам. Не ми е говорил за теб, а и аз не съм го питал нищо. Така е по-добре. Знаеш го.

Кимнах леко с глава.

Стояхме в пълно мълчание. На Себастиян обаче му беше много по-добре от преди. Живееше с Джордан, който честно казано, в последно време се държеше много мило и разбрано с двама ни. Може би беше заради майка ми или заради това, че след като Алек и Вероника заминаха за Атланта, аз и Себастиян бяхме като два неразделни сиамски близнаци. Е, разбира се, към нас се присъедниняваше и Хуан. Хубавото за Себастиян беше, че в гимназията с всеки ден ставаше по-известен с великите си изяви като барабанист с новата си група. Харесваше ми как свиреха, макар че никога не си го признавах. Гадното е, че всяка седмица бандата си има ново име. Последния път бяха "Черните котки", а преди това "Господари на Ада" - това име бе измислено от Емото на бандата - Дерек.