For every story tagged #WattPride this month, Wattpad will donate $1 to the ILGA
Pen Your Pride

Музика, мрак и светлини - 7

262 16 1

След дваистата минута Анджи се бе отказала от опитите си да чуе или види нещо през ключалката на кухненската врата. Тя обикаляше напред - назад като свободен електрон и отброяваше нервно всяка изминала секунда. Опита се да се убеди, че не се притеснява, но знаеше, че е лъжа. Всяка клетка в тялото й пищеше в паника. Пробва да се разсее с някакви нормални занимания, като да измие съдовете и да ги подреди по местата им или да си направи чай и да го изпие седнала на масата. Това й носеше временно разсейване, но не премахваше нервността й. Сега Анджела беше обвила пръсти около вече изстиналата си чаша, а погледът й се местеше между часовника и вратата, сякаш бе зрител на игра на тенис и следеше изскъсо хвърчащата топка.

Когато часовникът удари пет, нервите й не издържаха. Тя рязко се изправи, като стола зад нея изскърца по пода, но тя не му обърна внимание. Бутна силно вратата, за да стресне Нора и Мат, но холът я посрещна пуст. Явно се бяха покрили в спалнята й.

Буквално се затича натам. Като познаваше приятелката си и начина, по който си играеше с мъжете, я побиха тръпки. Нора беше красива и, естествено, желана. Беше се научила до такава степен да влиза под кожата на жертвите си и да изтръгва от тях каквото си поиска, че Анджи се изплаши за това, което двамата е ,,трябвало да обсъдят,, в неино отсъствие.

За мъг се спря с ръка на дръжката на вратата, но после в гърдите й се появи някакво непознато до тогава за нея напрежение, което я накара да я отвори. Но това, което видя, изобщо не отговаряше на представите й.

Из цялата стая бяха разхвърляни дрехите й ( една блуза дори висеше от полилея ), сякаш ураган бе преминал през нея, помитайки всичко по пътя си. Леглото бе в най-окаяно състояние. Върху него бяха натрупани толкова много неща, че се бе издигнала планина в средата му. Скрила глава в гардероба й, Нора тъкмо метна през рамо една официална риза, като си промърмори едно ,,НЕ,, . Ръцете й заровиха из чекмеджетата като луди. На Анджела тази сценка й заприлича на начина по който крадците тършуваха за скрити скъпоценности. Мат не се виждаше никакъв.

-Какво вравиш?! - извика й изненадано

Нора дори не си направи усилието да се покаже, а каза с леко нервен глас:

-На теб на какво ти прилича?!

-Сякаш сърсиш някой диамант там. - засмя се нервно Анджи и скръсти ръце на гърдите си

До края на светаRead this story for FREE!